Мембранни технологии
За да разберем правилно видовете мембранни технологии, е необходимо да си припомним мерните единици, т.е.
| 1 милиметър (mm) | = | 1000 микрона (μ) |
| 1 микрон (μ) | = | 1000 нанометъра (nm) |
Размерите на бактериите са > 0,3 μ. Размерите на вирусите са < 0,2 μ. РНК на Корона вирусите са с размери 0,075 – 0,16 μ.
Микрофилтрационното пречистване на водата е надежден и ефективен метод за пречиставе на вода от тънкодисперсни и колоидни примеси, органични вещества, бактерии и вируси, без да се променя химическия състав на водата. Метода е основан на изпозването на сложни мембранни структури с диаметър на порите 0,1 ~ 0,01 μ.
Във водоподготовката основно се използват физични и химични методи за борба с болестотворните микроорганизми (бактериите-коли форми, ешерихия коли и други).
Фирма "Никол-Н" ООД предлага и поддържа на склад антибактериални, полипропиленови и керамични филтри с големина на порите 0,1, 0,2 и 0,3 μ, които може да видите в раздел: Филтърни картриджи.
Ултрафилтрацията е баромембранен процес, при който водата преминава през полупропусклива преграда. Размерът на порите на ултрафилтрационните мембрани е от 0,05 до 0,1 μ. Ултрафилтрационните инсталации основно служат за механично пречистване на водата за битови и промишлени нужди, като при това пречистват водата от вируси и бактерии. При ултрафилтрацията не се променя химичният състав на водата.
Поради основното предназначение на ултрафилтрационните инсталации по–подробно можете да ги видите в раздел: Инсталации за промишлени приложения и битови нужди, подраздел: Филтърни системи за механично пречистване.
Инсталациите за битови нужди може да видите в раздел: Филтърни системи за бита, офиса, бара и лабораторията, подраздел: Филтърни системи Hyundai Waco.
Ултрафилтрационните установки могат да се използват и като преподготовка пред системите за нанофилтрация и обратна осмоза.
Нанофилтрацията се използва сравнително рядко в установките за пречистване на питейни води. Нанофилтрацията е баромембранен процес с частично променяне на химичния състав на водата, изхвърляйки на канал по-големите молекули и органични съединения.
Обратната осмоза е баромембранен поцес, при който обратноосмотичните мембранни елементи работят на молекулярно ниво, променяйки химичния състав на водата. През полупропускливата мембрана под високо налягане преминават само молекулите на водата, газове и малко количество соли. Чистата вода се нарича "Пермеат" и се събира в резервоари.
Разтворените във водата катийонитни и анийонитни соли, включително и 100% от намиращи се във водата вируси и бактерии (които са много по-голями от йоните) се изхвърлят в канализацията с част от водата.
Тъй като във водоподготовката обратната осмоза се използва основно за деминерализацията (обезсоляване) на водата, по-подробно може да се запознаете в раздел: Инсталации за промишлени приложения и битови нужди, подраздел: Системи за обезсоляване (деминерализация) на водата.
Системите за обратна осмоза за битови нужди можете да видите в раздел: Филтърни системи за бита, офиса, бара и лабораторията, подраздел: Филтърни системи Hyundai Waco.
Химични методи за обеззаразяване на водата
Към тях се отнасят обработка на водата с окислители - коагуланти: озон, хлор, натриев хипохлорид, както и йони на някои тежки метали. За да се постигне максимално устойчив ефект на обеззаразяване, е необходимо точно да се определи дозата на реагента, който ще се въвежда, и необходимото време за контакт на веществото с водата.
За да се осигури продължителен ефект на обеззаразяване, е необходимо дозата на реагента да се изчислява с излишък, което ще гарантира унищожаването на микроорганизмите във водата и в последствие ще предотврати размножаването им. Излишъкът на реагента трябва да е такъв, че да осигури обеззаразяване на водата, но да не навреди на хората, които я ползват за питейни нужди. Голяма част от реагентите са токсични и образуват канцерогенни съединения.
Дезинфекция на водата чрез хлориране
Въпреки наличието на множество съвременни методи за обеззаразяване на водата, у нас продължава масово да се използва във водоснабдяването хлориране на водата. Това се обяснява с простотата на използване и обслужване, високата ефективност и ниска цена на реагента. Важен плюс е продължителността на действие при хлорирането. Даже при малък излишък на хлор (0,5 мг/л), вторичен ръст на микроорганизми не произтича.
За дезинфекция на питейната вода се използват три основни форми на хлора:
- Газообразна;
- Течна;
- Прахообразна (таблетирана).
В градските водопречиствателни станции основно се използва газообразен хлор (Cl2)Тази форма е достатъчно скъпа и може да представлява опасност при обработката на малки обеми вода.
Хлорът е достъпен и в суха форма, като калциев хипохлорид под формата на прах или таблетки. Те съдържат 65~75% хлор.
Най-разпространеният метод на хлориране е използването на натриев хипохлорид (NaClO), който е в течна форма. Концентрираният разтвор е 8 ~ 12 % активен хлор (Cl2). Разтворът се въвежда във водния поток с помощта на дозиращи инсталации (пропорционално дозиране).
При разчета за обеззаразяване с натриев хипохлорид е необходимо да се отчетат следните фактори:
- Нивото на дозиране в мг/л;
- Количеството използван хлор;
- Остатъчният хлор;
- Необходимото време за контакт.
Определено количество добавен във водата хлор окислява или взаимодейства с други компоненти на водата като: двувалентното желязо, мангана, сероводорода или органичните вещества. Хлорът, който остава във водата след обработката и взаимодействието с други вещества се нарича "остатъчен хлор".
Количеството остатъчен хлор трябва да е в диапазона на 0,2 ~ 0,5 мг/л. Оптималното време за контакт на хлора с водата е 20 ~ 30 минути. Хлорът е ефективен към голям спектър патогенни микроби, и работи в широк диапазон pH и температура.
